Бъди ръб!

Днес малкият ми син се попиля от периодични и разнообразни хленчове, които преминаваха в бурен рев.

Изобщо не ме е срам да кажа, че това ми докарва тихи нервни сривове, особено като се има предвид, че се опитвам и да работя в някакъв зверски хаос вкъщи. Стомахът ми се свива на топка и ми иде да избухна насреща му. Няма да ви обяснявам как съм се справила, никак не съм  и съвсем скоро ще счупя нещо или ще крещя във възглавница. Не съм опитвала да го успокоявам, даже се сетих, че ако някой дойде сега да успокои мен, ще си представям как го разкъсвам барабар с дрехите.

Аз живея на място където, ако искаш да си необезпокоявано шумен е редно да притежаваш звукоизолирана стая. Но понеже нямаме такава, естествено, често привличаме кварталът да дойде и да изкаже мнение по въпроса с рева и неговата причина.

Разбира се, че попитаха сина ми "Ти мъж ли си, бе?". Естествено, че на майтапче, на шегичка му казаха, че мъжете не плачат.

За мен тези реплики през годните са минавали през едното и другото ухо, без изобщо да се помъча да им направя точен анализ, докато, вероятно не ми се е наложило да се сблъскам с хора, на които им е било казвано да не плачат, или да се държат "мъжки".  И понеже все още има хора , които вярват в тази максима, много ми се иска да го обясня по доста опростен начин, защо грешат и защо рискуват да превърнат един потенциално уравновесен, емоционално грамотен човек в пълен ръб. 

Знам, ръбът няма нищо общо и не е виновен с нищо. Това е реплика на майка ми, която усвоих и аз. Изолзвам я за хора (не конкретизирам мъже или жени), които не изразяват и миниатюрка от емоция, гледат те равно, когато им правиш комплимент, когато им правиш подарък, когато им казваш клюка и тн. Оставят те в неведение какво изпитват в момента, дали им е студено, дали им духа, дали досаждаш, дали те мразят, обичат и обикновено се налага да им посърнеш до тяхното емоционално ниво, за да върви или да не върви изобщо някаква комуникация между вас. Другата крайност е човек, който си вади емоциите на показ, но не знае какво да прави с тях, заради което нанася тежки ментални, понякога и физически травми на близките си хора. 

Преди две години се случи нещо много тежко с големия ми син, нещо което само по себе си изисква емоционален водопад. Нещо неприятно, което е редно той да излее, да поплаче, да го изговори или пък изпише. Така и не го видях това изливане от него, а много исках. Опитвам се да го провокирам от време на време, да я намеря тази забутана емоция, само че той не си я пуска изобщо. И всеки път, когато го виждах добре, аз вярвах, че той го е преодолял и че наистина се чувства добре. Оказа се точно обратното. Не знам защо и още търся причината, поради която той просто е набутал тази емоция дълбоко в петите си и не желае да я покаже пред никого. Потиснато така, това чувство, дето е складирал, след време може да избие по съвсем друг начин от него - в гняв, агресия, дори депресия.

Много ме кефи, как в рекламите представят кашлицата или главоболието, като  някакъв одушевен предмет. Трябва и емоцията така да я представят. Като едно вързано на синджир куче, пълно с енергия, което стои така завързано твърде дълго време, докато не си скъса синджира и не обиколи двора със силата на голф четворка и не опустоши градинката на някоя клета свекърва. Може и да съм използвала пример от живия живот, може и да не съм. 

Та аз не знам, къде съм сбъркала със сина ми, защото никога не съм използвала тази реплика в живота му. Важното е, че знам къде му е проблемът и ежедневно се мъча да го преборя, защото за мен по - мъжкарско от човек, който знае кога да поплаче, кога да замълчи, кога да разбере и успокои, вместо да попилее с тежките си лапи всичко живо около себе си, няма. 

Не знам кога преминахме границата с това да пазим малките момчета да не изгубят "мъжа" в себе си и да създаваме едни емоционално нестабилни хора, каквато съм дори и аз. И вие също. Защото всички ние си носим малките травмички, ясно е. Много е лошо, че точно мъжете го изжядат в случая, защото тяхната роля на този свят не се различава кой знае колко от тази  на жената и имат пълното право да поплачат, когато имат нужда.

Без да бъдат осъждани, набеждавани за лигльовци и разни други. А като заговорихме за лигльовци, бих искала само да ви припомня, че лигльо може да стане и момче, на което му е забранявано да плаче, но за сметка на това са му позволявани много други неща. 

Темата е необятна и се моля след някой друг век, може би, хората да спрат с тези глупости.

Да, това са адски глупости.

Моля ви се.