Всичко е въпрос на организация

Няколко пъти съм била организирана в този живот. Веднъж организирах перфектно събиране на цял випуск. Преди това организирах пътуване до Милано с мъжа ми, още преди да се оженим, но така и не стигнахме до там, защото гледах грешен час за излитане на самолета, съответно го изтървахме. Тук има малка подробност, че отивахме на футболен мач на любимия му отбор, което направи провала на организацията още по - тежък. Тогава си казах, че аз за организации не ставам и дали, заради това животът ми е така хаотичен, или просто толкова си мога, не знам. От тогава насам, всеки път когато чуя, че всичко е въпрос на организация, рязко обръщам очи в отегчен eyeroll. Предполагам е като защитна реакция, защото се чувствам зле и то често, че не мога да се справя с неща, с които останалите се справят, или изглежда, че се справят. Щом е измислена подобна фраза и постоянно ти се вре в носа и в други части на тялото, значи има и такива хора.​ Аз наистина опитвам да организарам живота си, ежедневно. Проблемът е, че не мога да организирам самата организация и често, след запъхтян ден, в който ми се струва, че съм протичала разстоянието от Русе до Мартен няколко пъти, доста неща остават несвършени. 

През годината ме попитаха веднъж "Защо мързеланите се подкрепят една друга?". Ядосах се като малко дете и отвърнах на удара с разни изразни и неизразни средства. И сега, когато годината си отива и е доста актуално да правим равносметки, стигнах до извода, че мога да отговоря  на този въпрос, ако е зададен по малко по-различен начин. Ако заменим "мързеланите" с "хората", нещата отиват в съвсем друга посока. Ако я няма тази негативна квалификация, ще стане ясно, че е добре да се подкрепяме, както в успехите си, така и в неуспехите си. Като че ли, по - важното е преди да искаме да бъдем подкрепени от някой друг, да вземем да се подкрепим сами и тук изобщо не говоря за това, да се подкрепя, ако не съм мила банята от  месец. Подкрепете се в причината, поради която нещата не ви се получават. Това е като насърчаването при децата. Работи в положителна насока, бавно но с натрупване. И малко скъсани нерви. 

Може би, нещата не ни се получават, защото следваме чужди критерии за организация, защото се пънем да изпълним заръките на разни клиширани слова, които ни облъчват постоянно. Тази година СИ пожелавам да стигна с мъжа ми до Сан Сиро, да си помагам малко повече вечер, за да ми бъдат по - леки сутрините с децата преди училище и да се подкрепям в това, че не всичко е на всяка цена. 

Спрете да пожелавате на хората разни клишета, пожелайте нещо искрено на себе си.

Честитa нова година.