Всеки да си знае дивана!

Ако четете това и Вашите деца са спали/спят и ще си спят по леглата довечера, искам да падна на колене пред Вас и да се поклоня. „Читиринайси години”, три деца по – късно, всяко едно от тях  е минало през леглото ни, изгонило е мъжа  ми на дивана, понякога са били по две в леглото, понякога са били и тримата на куп. С всяко следващо дете, аз обикалям в кръг бременна, махам с пръст и нареждам къде на мен, къде на корема си, че този път аз няма да се проваля с това, няма да позволя това да се случи, че този път ТОВА ДЕТЕ ЩЕ СИ СПИ В ЛЕГЛОТО..

Всеки път, когато това се спомене в разговор, започвам да се оглеждам, къде да бягам, защото хората реагират лошо. Па тези, на които децата им спят сами, реагират малко от високо, като мемето с вампирите.  Много се притесняват, как сме успели да ги „направим” с мъжа ми, щом спим отделно.  Ма айде сега, какво да им влизам в обяснения, то малко въображение се иска за тази работа.

Не знам, ако искате ме линчувайте, но аз опитах всичко. Абе, не е вярно съвсем, не бих казала, че опитвах всичко, защото това означаваше да не спя една седмица изобщо, че и повече. На мен просто ми се спеше. "Читиринайси" години ми се спи.  

Имайки предвид вечно сучещите ми деца, аз лягах, вдигах си тениската до врата, за доброто на двамата и така всеки си спеше щастливо и спокойно цяла нощ.

Виж, дъщеря ми се разкара по – бързо и то сама. Това с нея не беше спане. Като се има предвид, че е единствената дама сред децата, човек би си помислил, че спи като кукла – тихо и спокойно. Не. Тя хърка, скърца със зъби, мънка нещо, пребива те от бой, чопли тапетите, киха продължително от 3 до 4 ч. сутринта. Благодаря на всички богове, че тя се отказа без бой (както се вика) от спането при нас и се ориентира към самостоятелно спане в леглото.

Остана ми най – малкия син. Този човек, след отбиване придоби ново пристрастие към моето тяло, а именно – една бенка на брадичката ми. Не се смейте. Тази бенка е като вълшебният бутон за успокояване на плач, страх, за заспиване. Той ми диша тихо във врата като котенце, също както предполагах, че ще спи сестра му (но уви) и си „бута бенката”. Имала съм няколко периода в годината, когато съм скачала решително посреднощ, потна, схваната, облъскана и оритана от това дете, устремена, че от утре го махам от нашето легло. Три дни по – късно  той отново е залепен за мен, топли ме като печка, когато парното угасне и понякога изкрещява „Бъмбълби!” в ухото ми (фен е на Трнасформърс). Лошото е, че понякога покрай него се присламчва и дъщеря ми, което не е на добре изобщо. Никой не иска да спи с нея, вече обясних защо.