Не се оплаквайте, после ще ви липсва!

Когато забременях с първото си дете, ми казаха да спя много, защото после нямало да се спи ИЗОБЩО. Пропилях цели девет месеца в спане ( не че имах какво друго да правя ), накрая бебето ми се оказа кротко, та аз проблеми със съня си нямах. С втората бременност, понеже не вярвам в повторение на чудеса, реших да се напъна и да я проспя като мечка, за всеки случай. Разбира се, второто бебе се оказа неспящо и аз две години подред, влачейки се по коридорите из къщата посред нощите, в отчаяните си опити да я приспя и успокоя, се питах с какво толкова ми беше полезен този сън на мен, по време на брмеността. С нищо.

Впоследсвтие започнах да чувам и други заплахи, обвързани с бъдещето ми като родител, но тази, която все още ме хвърля по върбите и простете,  много трудно изтрайвам е „Не се оплаквайте сега, защото после ще ви липсва.”  Опитвам се да го разбера като мъдростта на изпатилия, но вярвайте ми..вярвайте НИ, ние това го знаем и го намираме за нормално, дори за нещо хубаво и полезно. Достигайки моментът в който децата са се изнесли по здравословния начин от дома, пораснали, самостоятелни и успешни, би следвало да е нещо хубаво, нали, а не повод за рев и заплахи, че ще ми липсва опустoшителните крясъци в ушите ми, вечната мръсотия, кисненето като сопол пред лекарския кабинет за бележка и така нататък, до безкрай. Животът си тече и никоя майка не се оплаква, че животът и в момента е на пауза, без всъщност да изпитва любов към децата си. Оставете ни да си чупим главите и да прогледнем сами истината, когато най – накрая останем на тишина с любимата си книга и бутилка вино, па да си поревем за тези хубави моменти, когато настъпвахме счупен пластмасов хеликоптер на пода, обърнат с острото нагоре.

Ние не се оплакваме, ние си вентилираме. Като един вентилатор, който обира целия прахоляк и го избутва напред в пространството, за да продължава да върти. Исках да напиша нещо много дълго по темата, но някак си, усещам, че това стига, затова ще ви дам пример с любимата ми и обичана до болка от мен майка, която в момента, на 66 г. изживява втората си младост, благодарение на нашата липса. На всеки две - три седмици, тя и баща ми събират нас, с все деца, мъже и понякога куче. Събират ни с любов, с топла храна, радват се на децата, спорим за политика, за образователната система и накрая откровено ни изпращат с думите: "Ще ви съберем пак след няколко седмици, сега ще си починем". И това, мили хора, е много хубаво. Аз уважавам нейното желание да е сама, на тишина, тя уважва моите нужди да ми гледа децата понякога, но никога, никой не ме е заплашвал с мъка и страдание в далечното бъдеще. 

Просто оставете майките да си вентилират на спокойствие и не бъдете сигурни какво и кой ще му липсва след време. Животът си тече по време и след децата и може би, единственото нещо, което ще ми липсва след години е малкото и топло детско дупе, залепено в гърба ми нощем. По тази причина възнамерявам да съм всеотдайна баба и в случай, че ми се иска помощ, да си гледам внуците, но същевременно да се наслаждавам на свободата си да седна с купа фъстъци, чаша вино и книга, без някой да нахълта като дрогирана мечка в стаята и да ми качи сърцето в гърлото. 

А Вие си мрънкайте на спокойствие, щото и това ще Ви липсва след време!